“Разшири възможностите си, повдигни духа си и се стреми към върха”
Приета от конференцията за "Бъдещето на планинските спортове, Инсбрук, 6 – 8 септември, 2002
Милиони хора по целия свят се занимават с планинарство, преходи, изкачвания и скално катерене. В редица страни планинските спортове са станали важен фактор в ежедневието на хората. Едва ли някоя друга дейност обхваща толкова широк спектър от мотиви както планинските спортове. Те дават възможност да реализираме личните си цели и да се занимаваме с пълноценна дейност през целия си живот. Мотивите да ходим в планината или да катерим варират от полза за нашето здраве, удоволствие от движението, съприкосновение с природата и среща с нови хора, до вълнение от изследване на непознатото и приключенията.
Тиролската декларация за най-добрите начини на упражняване на планинските спортове приета от конференцията за „Бъдещето на планинските спортове”, Инсбрук, 6 – 8 септември, 2002, съдържа съвкупност от ценности и максими, които насочват към най-добрите начини на упражняване на планинските спортове. Това не са правила или подробни инструкции, а по-скоро те:
- Определят съвременните основни ценности в планинските спортове
- Съдържат принципи и стандарти на поведение
- Формулират етичните критерии за взимане на решения в несигурни ситуации
- Представят етичните принципи според които широката публика може да оценява планинските спортове
- Въвежда начинаещите в ценностите и моралните принципи на спорта, с който се занимават.
Целта на Тиролската декларация е да помогне за осъзнаване на ролята на планинските спортове по отношение на отдих и почивка, личностно и социално развитие, разбиране на различните култури и въпросите свързани с опазване на околната среда. За тази цел Тиролската декларация посочва традиционните неписани ценности и норми на поведение, присъщи за този спорт, и ги развива за да отговарят на изискванията на нашето време. Фундаменталните ценности, на които се базира Тиролската декларация, важат за всички, които се занимават с планински спортове по цял свят – без значение дали са туристи, трекери, спортни катерачи или височинни алпинисти. Дори някои от препоръките да се отнасят само за един малък елит, повечето от предложенията формулирани в Тиролската декларация са отправени към общността на практикуващите планински спортове като цяло. Надяваме се тези предложения да достигнат особено до най-младите, тъй като те са бъдещето на планинските спортове.
Тиролската декларация е призив за:
- Приемане на рисковете и поемане на отговорност
- Съобразяване на целите с възможностите и екипировката си
- Честна игра и достоверно представяне на постиженията
- Стремеж към усъвършенстване и постоянно учене
- Толерантност, загриженост и взаимопомощ
- Опазване на дивата природа и естествено състояние на планините и скалите
- Подпомагане на местното население и развиването на местната общност
Тиролската декларация се основава на следните ценности, подредени по тяхната важност:
1. Човешко достойнство – разбирането, че човешките същества са родени свободни и равни по достойнство и права, и трябва да се отнасят един към друг като братя. Особено значение отдаваме на равните права на мъжете и жените.
2. Живот, свобода и щастие – това са основни човешки права и при упражняването на планински спортове се носи особена отговорност за защита на правата на общности, живеещи в планинските райони.
3. Непокътната природа – ангажираност за опазване на екологията и природните дадености на планините и скалите по света. Това включва опазването на застрашените растителни и животински видове, техните екосистеми и естествена среда.
4. Солидарност – участието в различните планински спортове предоставя възможност за съзидателна работа в екип, сътрудничество и взаимно разбирателство, както и за преодоляване на бариери, произтичащи от разлика в половете, възраст, националност, способности, социален или етнически произход, религия или убеждения.
5. Лично развитие – практикуването на планински спортове предоставя възможност за прогресиране в посока постигане на важни лични цели и себереализация.
6. Истина – осъзнаването, че в планинските спортове честността е особено важна при оценяване на постиженията. Ако спорни твърдения изместят истината става невъзможно да се прецени постижението.
7. Постижения – практикуването на планински спортове предоставя възможност да се стремим към непостигнати по-рано цели и да вдигаме летвата.
8. Приключение – при планинските спортове преценяването на риска въз основа на уменията и личната отговорност е основен фактор. Разнообразието от планински спортове позволява на всеки един да избере собственото си приключение в което уменията и опасностите се балансират.
Клаузи на Тиролската декларация
Точка 1 – Лична отговорност
Принцип – Алпинистите и катерачите практикуват своя спорт във високо рискова среда, където понякога е изключена възможността за външна помощ. Те поемат в планината на тяхна лична отговорност и сигурността им е тяхна грижа. Действията им не трябва да застрашават хората около тях и околната среда.
Точка 2 – Задружност
Принцип – Членовете на групата трябва да са готови да правят компромиси за да балансират интересите и способностите на всички в групата.
Точка 3 – Общност на катерачите и алпинистите
Принцип – Дължим на всеки човек, който срещнем в планините или на скалите, еднакво уважение. Дори при тежки и стресиращи обстоятелства не бива да забравяме да се отнасяме с другите по начин, по който искаме и те да се отнасят с нас.
Точка 4 – При посещение в чужда държава
Принцип – Като гости на чужда култура трябва винаги да се държим любезно и въздържано към местните хора – нашите домакини. Ще уважаваме техните свещени планини и места за поклонение стремейки се да подпомогнем местната икономика и хора. Разбирането на чуждата култура е част от пълноценното катерачно изживяване.
Точка 5 – Отговорности на планинските гидове и други водачи
Принцип – Професионалните планински гидове, други водачи и членове на групата трябва да разбират съответната си роля и да уважават свободата и правата на останалите индивиди и групи. Подготовката на водачите и членовете на групата включва разбиране за рисковете, изискванията и опасностите, наличието на необходимите умения, опит, адекватна екипировка и проверяване на метеорологичната обстановка.
Точка 6 – Нещастни и смъртни случаи
Принцип – За да са подготвени за справяне с нещастни случаи и смърт, всички практикуващи планински спортове трябва ясно да разбират рисковете и опасностите и да имат необходимите умения, знания и екипировка. Всички трябва да са готови да помогнат на останалите при случай на инцидент, както и да посрещнат последствията от една трагедия.
Точка 7 – Достъп и опазване
Принцип – Вярваме че свободния достъп до различните планини и скални обекти, по начин съобразен с околната среда, е основно право. Трябва да практикуваме дейността си без да вредим на околната среда и да сме активни в опазването и. Спазваме ограниченията и правилата за достъп договорени между катерачите и природозащитните организации.
Точка 8 – Стил
Принцип – Качеството на едно изживяване и начина, по който се справяме с даден проблем, са по-важни от самото решаване на проблема. Стремим се да не оставим следи от действията си.
Точка 9 – Премиерни изкачвания
Принцип – Премиерното изкачване на една планина или маршрут е творчески акт. Това трябва да стане в стил, спазващ традициите на района, и показващ чувство на отговорност към местната катерачна общност и нуждите на другите катерачи.
Точка 10 – Спонсорство, реклама и ПР
Принцип – Сътрудничеството между спонсорите и спортистите трябва да е професионално и в интерес на планинските спортове. Отговорност на спортната общност е проактивно да образова и информира медиите и публиката.
Приложение 1
Принципи и насоки на Тиролската декларация
Точка 1 – Лична отговорност
Принцип – Алпинистите и катерачите практикуват своя спорт във високо рискова среда, където понякога е изключена възможността за външна помощ. Те поемат в планината на тяхна лична отговорност и сигурността им е тяхна грижа. Действията им не трябва да застрашават хората около тях и околната среда.
1. Избираме целите си съобразно реалните си способности и тези на останалите в екипа ни, както и според условията в планината. Отказа да предприемем дадено изкачване е нормален избор.
2. Уверяваме се, че имаме правилната подготовка за даден маршрут и че сме планирали изкачването внимателно и с необходимата предварителна подготовка.
3. Уверяваме се че, сме правилно екипиране за съответното изкачване и знаем как да използваме екипировката си.
Точка 2 – Задружност
Принцип – Членовете на групата трябва да са готови да правят компромиси за да балансират интересите и способностите на всички в групата.
1. Всеки член на групата е отговорен за сигурността и безопасността на останалите.
2. Един член на групата не трябва да бъде оставен сам, ако това го излага на риск.
Точка 3 – Общност на катерачите и алпинистите
Принцип – Дължим на всеки човек, който срещнем в планините или на скалите, еднакво уважение. Дори при тежки и стресиращи обстоятелства не бива да забравяме да се отнасяме с другите по начин, по който искаме и те да се отнасят с нас.
1. Правим всичко възможно за да не изложим на опасност другите и ги предупреждаваме за възможни опасности.
2. Уверяваме се, че срещу никого няма дискриминация.
3. Като посетители, спазваме местните правила.
4. Не пречим и не безпокоим другите повече от колкото ни се налага. Пропускаме по-бързите свръзки напред. Не окупираме маршрути, за които чакат други катерачи.
5. Разкачите ни за изкачванията ни правдоподобно описват действителните събития.
Точка 4 – При посещение в чужда държава
Принцип – Като гости на чужда култура трябва винаги да се държим любезно и въздържано към местните хора – нашите домакини. Ще уважаваме техните свещени планини и места за поклонение стремейки се да подпомогнем местната икономика и хора. Разбирането на чуждата култура е част от пълноценното катерачно изживяване.
1. Винаги се отнасяй с хората в държавата-домакин с любезност, толерантност и уважение.
2. Спазвай наложените от държавата-домакин правила и ограничения
3. Препоръчително е сте предварително запознат с историята, обществото, политиката, изкуството и религията на посещаваната страна – това ще помогне за разбиране на хората и средата там. При политическа нестабилност потърсете съвет от официалните власти.
4. Разумно е да се запознаете с основни изрази на местния език: поздрави, моля, благодаря, дните на седмицата, времето, числата и други. Дори тези няколко думи много помагат в комуникацията и разбирането на културата.
5. Не пропускайте възможността да споделите катерачните си умения със заинтересованите местни. Присъединете се към експедиции на държавата-домакин и обменете опит.
6. На всяка цена избягваме да засягаме религиозните чувства на домакините си. Например не трябва да показваме разголени рамене на места където това е неприемливо по религиозни и социални причини. Ако някои религиозни обичаи са извън нашите разбирания се стремим да бъдем толерантни и да не им даваме оценка.
7. По всякакъв начин помагаме на домакините си изпаднали в беда. Лекарят на една експедиция често е в положение да реши живота и здравето на сериозно болен човек.
8. С цел да подпомогнем икономически местната общност ни купуваме местни продукти, ако това е възможно, и се възползваме от местните услуги.
9. Окуражаваме всеки да помага на местните планински общности като се включи в инициативи за устойчиво развитие на района, например като обучения или екологично чисти икономически начинания.
Точка 5 – Отговорности на планинските гидове и други водачи
Принцип – Професионалните планински гидове, други водачи и членове на групата трябва да разбират съответната си роля и да уважават свободата и правата на останалите индивиди и групи. Подготовката на водачите и членовете на групата включва разбиране за рисковете, изискванията и опасностите, наличието на необходимите умения, опит, адекватна екипировка и проверяване на метеорологичната обстановка. 1. Водачът е длъжен да информира клиента си или групата за рисковете присъщи на дадено изкачване и за актуалното ниво на опасност. В случай че клиентите имат достатъчно опит, водачи ги въвлича в процеса на вземане на решения.
2. Избраният маршрут трябва да съответства на уменията и опита на клиента/групата за да им осигури едно приятно и възнаграждаващо изживяване.
3. Ако е необходимо водачът изтъква границите на своите възможности и ако е подходящо насочва клиентите си към свои по-способни колеги. Отговорност на клиентите е да кажат, ако смятат че рисковете са прекалено големи и че искат да се върнат или да тръгнат по алтернативен маршрут.
4. При специфични изкачвания като екстремно катерене и височинни изкачвания водачите са длъжни внимателно да обяснят на клиентите/групата си и да се уверят, че всеки един е наясно с ограничението на помощта и подкрепата, която водачите могат да окажат.
5. Местните водачи информират гостуващите си колеги за отличителните черти на района и условията там.
Точка 6 – Нещастни и смъртни случаи
Принцип – За да са подготвени за справяне с нещастни случаи и смърт, всички практикуващи планински спортове трябва ясно да разбират рисковете и опасностите и да имат необходимите умения, знания и екипировка. Всички трябва да са готови да помогнат на останалите при случай на инцидент, както и да посрещнат последствията от една трагедия.
1. Да помогнеш на човек в беда е абсолютно приоритетно пред постигането на нашите лични цели в планината. Спасяването на нечий живот или намаляването на пораженията върху здравето на ранен човек е много по-ценно от най-трудния маршрут или премиера.
2. При нещастни случай, ако няма възможност за външна помощ, и ние сме в състояние да помогнем, сме длъжни да направим всичко по силите си за човек в беда, до колкото това не застрашава нас самите.
3. На сериозно ранен или умиращ човек трябва да се осигури максимален комфорт и помощ за опазване на живота му.
4. В отдалечени райони, ако не е възможно да пренесем тялото, местоположението му трябва да се запише възможно най-точно, както и всичко насочващо към самоличността на починалия.
5. Личните принадлежности като фотоапарат, дневник, бележник, снимки, писма и други трябва да се съхранят внимателно и да се доставят на роднините на починалия.
6. При никакви обстоятелства не бива да се публикуват снимки на починалия без изричното съгласия на роднините.
Точка 7 – Достъп и опазване
Принцип – Вярваме че свободния достъп до различните планини и скални обекти, по начин съобразен с околната среда, е основно право. Трябва да практикуваме дейността си без да вредим на околната среда и да сме активни в опазването и. Спазваме ограниченията и правилата за достъп договорени между катерачите и природозащитните организации.
1. Уважаваме мерките за опазване на планините и био-разнообразието, което те поддържат и окуражаваме другите катерачи да правят същото. Стремим се да сме тихи за да не безпокоим дивите животни.
2. При възможност при подхода използваме обществен транспорт с цел да намалим трафика по планинските пътища.
3. За да не засягаме дивата природа се стремим да се предвижваме по пътеките по време на подход и слизане.
4. По време на размножителния период и този на гнездене на скалните животни се съобразяваме със сезонните ограничения за катерене и достъп.
5. По време на премиерни изкачвания се стремим да не застрашаваме редки видове животни и растения. При екипирането и разработването на даден катерачен обект взимаме всички мерки за да минимизираме въздействието върху околната среда.
6. Силното влияние от популяризирането на дадени райони чрез екипирането им с болтове трябва да бъде внимателно обмислено.
7. Ограничаваме пораженията върху скалата като използваме най-малко вредящата техника за осигуряване.
8. Не само събираме и връщаме собствения си боклук, но и този оставен от другите.
9. При липсата на санитарни възли спазваме достатъчна дистанция от къщи, къмпинги, катерачни обекти, реки или езера, и взимаме всички мерки да не нарушим екосистемата. Въздържаме се от накърняването на естетичните чувства на другите. В често посещавани зони катерачите събират собствените си изпражнения.
10. Пазим чисто мястото на къмпингуване като избягваме да правим какъвто и да е боклук и го събираме по адекватен начин. Цялата катерачна екипировка – въжета за парапети, палатки и бутилки кислород – трябва да бъде свалена от планината.
11. Използваме колкото може по-малко ресурси за отопление. В страни с недостиг на дървесина се въздържаме от действие, които биха довели до по-нататъшно намаляване на горите. В страни със заплашени горски ресурси носим подходящо гориво, с което да приготвим храната си.
12. Хеликоптерния туризъм трябва да бъде сведен до минимум на места, където това не е природосъобразно или е в разрез с местната култура.
13. При конфликт относно осигуряването на достъп собствениците, властите и местните организации се въвличат в проговори до постигането на приемливо за всички страни решение.
14. Допринасяме активно за спазването на тези правила, най-вече като им даваме публичност и помагаме за изграждането на необходимата инфраструктура.
15. Заедно с алпийските асоциации и други природозащитни организации ние активно участваме в опазването на околната среда на политическо ниво.
Точка 8 – Стил
Принцип – Качеството на едно изживяване и начина, по който се справяме с даден проблем, са по-важни от самото решаване на проблема. Стремим се да не оставим следи от действията си.
1. Стремим се запазим оригиналния стил на всички маршрути, особено на тези с историческо значение. Това означава, че катерачите не трябва да увеличават фиксираните осигуровки на съществуващи маршрути. Изключение се прави само когато има постигнат консенсус – включително и съгласието на първо покорителите – да се промени броя на фиксираните осигуровки като се поставят нови или се сменят старите.
2. Уважаваме разнообразието на местните традиции и няма да се опитваме да налагаме нашата гледна точка на други катерачни култури, нито ще приемем налагането на техните виждания върху нас.
3. Скалите и планините са ограничен ресурс, който трябва да бъде споделян с катерачи с различни интереси и от различни поколения. Разбираме, че бъдещите катерачи ще трябва да открият своето ново приключение използвайки тези ограничени ресурси. Опитваме се да разработваме скалните обекти по начин, по който няма да отнемем възможностите за иновации на идното поколение.
4. В рамките на район, където болтовете са приети, е желателно да се запазят маршрути, секции или цели обекти без болтове за да има място за приключения и да се покаже респект към различните катерачни интереси.
5. Самоосигуряването по даден маршрут може да бъде също толкова забавно и безопасно колкото и катеренето по осигурен с болтове маршрут. Повечето катерачи могат да се научат да се самоосигуряват безопасно и трябва да бъдат накарани да осъзнаят факта, че това им дава допълнително емоции и пълноценно изживяване, сравнимо по сигурност, след като необходимата техника за осигуряваме бъде овладяна.
6. В случаи на конфликт на интереси, катерачите трябва да разрешат споровете си чрез диалог и преговори за да не застрашат достъпа до района.
7. Натиска от страна на комерсиални интереси не бива да влияе върху катерачната етика на даден човек или район.
8. Добрият стил на катерене по високите планини изисква да не се използват фиксирани въжета, стимулиращи наркотици или бутилки кислород.
Точка 9 – Премиерни изкачвания
Принцип – Премиерното изкачване на една планина или маршрут е творчески акт. Това трябва да стане в стил, спазващ традициите на района, и показващ чувство на отговорност към местната катерачна общност и нуждите на другите катерачи.
1. Премиерните изкачвания трябва да са съобразени с екологията и местните регулации, желанията на собствениците на земя/парцели и религиозните разбирания на местното население.
2. Няма да обезобразяваме скалата като изкъртваме или добавяме хватки.
3. В алпийските райони премиерните изкачвания трябва да се правят изключително с водене (без предварително спускане отгоре).
4. След като се подходи с уважение към местните традиции, зависи от първопокорителите да определят колко и какви фиксирани осигуровки ще оставят по маршрута (като се има предвид написаното в Точка 8).
5. В защитени местности или природни резервати болтовете трябва да се ограничат до абсолютния миниум с цел да не се откаже бъдещ достъп до района.
6. Пробиването на дупки и поставянето на фиксирани осигуровки по време на премиерно изкачване с изкуствено катерене трябва да се сведе до минимум (болтовете трябва да се избягват дори на площадките, освен ако поставянето им не е абсолютно необходимо).
7. Традиционните маршрути трябва да бъдат оставени колкото се може по-близо до естествения им вид, като за това се използва по възможност нестационарна осигуровка и болтове само ако е необходимо и то винаги съобразено с местните традиции.
8. Близки един до друг маршрути са независими един от друг.
9. Когато се описват премиерни изкачвания е важно детайлите да се предават максимално точно. По подразбиране се приема, че катерача е представим информацията честно и обективно, освен ако няма компрометиращи доказателства.
10. Високите планини са ограничени като ресурс. Особено окуражаваме катерачите да използват там най-чистия възможен стил.
Точка 10 – Спонсорство, реклама и ПР
Принцип – Сътрудничеството между спонсорите и спортистите трябва да е професионално и в интерес на планинските спортове. Отговорност на спортната общност е проактивно да образова и информира медиите и публиката.
1. Взаимното разбиране между спонсора и спортиста е необходимо за да се определят общите цели. Многостранността на планинските спортове изисква ясно разбиране за компетентността на спортиста и спонсора с цел максимално оползотворяване на възможностите.
2. За да поддържат и повишават нивото си катерачите зависят от постоянната подкрепа на спонсорите си. Важно е спонсорите да продължат да подкрепят спортистите дори след серия от неуспехи. При никакви обстоятелства спонсорът не бива да упражнява натиск с цел постижения.
3. За да се осигури постоянно присъствие във всички медии е необходимо да се установят и поддържат ясни канали за комуникация.
4. Катерачите трябва да предават постиженията си реалистично. Достоверното предаване на информация повишава не само правдоподобността на изкачването и доверието към катерача, но и обществената репутация на спорта като цяло.
5. Всеки спортист е отговорен да представи пред спонсора и медиите етиката, стила и ангажираността към опазване на природата, описани в Тиролската декларация.
Приложение 2
Разнообразието от планински спортове
Съвременното катерене включва дейност с разнообразен характер, вариращи от пешеходен туризъм и боулдър до скално катерене и алпинизъм. Алпинизмът включва в себе си екстремни височинни изкачвания и експедиционни изкачвания във високи масиви като Андите и Хималаите. Въпреки че разделителната черта межди различните форми на катерене не е ясно очертана, следната категоризация позволява да се представи нагледно и разбираемо голямото разнообразие от планински спортове.
Пешеходен туризъм и трекинг
Пешеходния туризъм до планински хижи, премки и върхове е най-разпространения вид планинарство. Няколкодневни преходи в планинските райони, особено извън отъпканите пътеки, често се нарича трек. Преходите се превръщат в технически по-трудна форма на планинарство в момента в който се наложи да използваме ръцете си при предвижване.
Предвижване по виа ферата
Маршрутите по стръмен скален терен, екипирани със стоманени въжета и метални скоби, стават все по-популярни. По този начин райони, който са запазени за технично скално катерене стават по-широко достъпни чрез използването на специална система за осигуряване.
Класически алпинизъм
Тази форма предполага преминаването по скални участъци от 3-та категория по UIAA и изкачване по снежен и леден склон с до 50 градуса наклон. Нормално целта е изкачване по най-лесните маршрути до върхове в алпийската зона.
Ски алпинизъм
Привържениците на тази класическа форма алпинизъм използват алпийски или телемарк ски за да правят изкачвания в планините или траверси на цели масиви. Поради големия набор необходими умения тази дисциплина се подрежда сред най-трудните и опасни форми на алпинизъм.
Йерархия на “Катерачните игри”
Лито Техада-Флорес въвежда система за категоризиране на различните видове катерене, която помага при описването на различните аспекти, които съвременното катерене е развило. Всеки специализиран вид ”катерачна игра” се определя от неформални, но точни правила. Колкото по-голяма е опасността в една катерачна игра поради спецификата на терена, толкова по-леки са ограниченията за използването на технически средства. Колкото по-малко са обективните опасности, толкова по-строги стават правилата.
Боулдър катерене
При този вид катерене се работи по трудни пасажи на ниски скали, близо до земята, обикновено без да се използва въже. Разрешената екипировка се ограничава до еспадрили, торбичка с магнезий и крашпад. Боулдър катеренето се практикува на естествени скали, както и на изкуствени стени.
Катерене на изкуствени стени
Днес повечето катерачи използват изкуствени стени за тренировка или разпускане, вкъщи или в салоните или на открито. Все повече катерачи практикуват спорта предимно на изкуствени стени. Има и нови форми като терапевтично катерене и катерене под формата на изкуство – танц и балет.
Катерене на ниски скали
Маршрути между 1 и 3 въжета попадат в този вид катерене (crag climbs). Поради това че са къси и почти липсват обективни опасности, етиката на „чистото/свободно катерене” е международно приета през последните 2 десетилетия. Това означава че изкачването се признава само ако не са ползвани никакви изкуствени средства за преминаване.
Катерене на дълги маршрути
Ако маршрута е по-дълъг от 3 или 4 въжета то той попада в категорията дълъг маршрут.
Големи стени / изкуствено катерене
В този вид катерене, развито в долината Йосемити, се правят изкачвания на стени, които не могат да бъдат преминати свободно, като се използва специфична екипировка. Стремежът е максимално да се ограничи пробиването на дупки и поставянето на болтове – по този начин се оставят минимални следи по скалата.
Алпийско катерене
В "алпийските игри" катерачите се сблъскват не само с проблемите на самото изкачване, но и с обективните опасности на често враждебната околна среда във високите планини. Оцеляването често зависи не само от способността да преодолееш безопасно техничните предизвикателства на маршрута, но и от скоростта на свръзката. Неписаните правила на алпийската игра разрешават ползването на клинове и клеми за предвижване. Обаче в началото на 60-те принципите на свободното катерене все повече започват да се прилагат и във високата планина. Докато в началото фокусът е бил върху свободното преминаване на маршрути, които нормално са били минавани изкуствено, не след дълго се появяват нови трудни изкачвания. Те включват както изключително смели традиционни изкачвания, така и хедонистични спортни такива.
Важен аспект на алпийското катерене е леденото катерене. Става въпрос за класически ледени маршрути и стигнем до сериозни футуристични начинания. Все по-популярно става изкачването на замръзнали водопади, ледени сталактити и обледена скала. Съвременните смесени маршрути – скала и лед – понякога включват трудни движения на скала с помощта на котки и сечива. Тук важат правилата на свободното катерене. Ледените и миксови маршрути могат да варират от къси, едно въже, до смели начинания по високите планини, които продължават със седмици.
Традиционно и спортно катерене
Съвременната катерачна терминология прави разлика межди стиловете на традиционното или приключенско катерене и спортното катерене.
Традиционното или приключенско катерене включва следните елементи:
- Изкачването се оценява според психичната устойчивост, необходима за преминаването на даден маршрут.
- Катерачът е отговорен за поставянето на осигуровките или трябва да мине без тях.
- Грешките направени от водача могат да имат много драстични последствия.
Спортното катерене се характеризира със следното:
- Изкачването се оценява според техничната трудност на маршрута.
- Доминиращ е елемента на голямо мускулно натоварване и усета за движение.
- Болтовете позволяват перфектно осигуряване.
- При правилно осигуряване падането на водача няма сериозни последствия.
Стиловете на традиционното и спортно катерене могат да бъдат отнесени както към къси маршрути, така и към алпийски стени.
Има много хибридни форми на катерене, междинни на чисто приключенското и спортно катерене.
Различните игри и концепции за сигурност отговарят на различните нужди на отделните катерачи. Изобилието на различни форми на планинските спортове дава възможност за себе реализация на голям брой хора - факт, който одобряваме. Привържениците на философиите както на спортното, така и на традиционното катерене, имат правото да катерят съобразно техните желания и способности. Запазването на това разнообразия трябва да е наша цел – трябва да оставим за всеки стил специалните места за практикуването му.
Катерене на високи планини в алпийски стил
Тази дисциплина прилага правилата на алпийското катерене при изкачвания на високи планини и върхове от по 6, 7 и 8 хиляди метра – територия дълго време пазена за традиционните експедиции. При катеренето в алпийски стил се отричат фиксираните парапети, всяка външна помощ или изграждането на редица от лагери, ползването на бутилки кислород.
Експедиционно катерене
Съществуват две форми: първата разновидност позволява на максимално голям брой участници да достигнат престижни върхове във високите планини посредством най-лесния път до върха. Вероятността за успех се оптимизира чрез свободното използване на носачи, парапети и бутилки кислород.
За разлика от това, при екстремната форма на експедиционно катерене стремежът е да се преодоляват все по-технично трудни маршрути с помощта на най-съвременна екипировка освен бутилки кислород: фиксирани парапети, порталедже, лагери и депа с екипировка.
Превод от английски: Люба Манолова
Сподели!
Ако това, което си прочел тук ти е харесало, можеш да го споделиш със своите приятели и познати чрез е-мейл, във Facebook или другите социални мрежи.
